Преди повече от 150 години Жул Верн описва океан, дълбоко под повърхността на Земята. Провиждането в бъдещето, разказано в романа „Пътешествие до центъра на Земята“ днес се оказва реално. В земната мантия може да има много басейни, пълни с вода, а най-дълбоко разположеният изглежда е на 1000 км от повърхността. Откритието е дело на екип от Северозападния университет в Ивънстън, щата Илинойс. „Ако не беше толкова навътре в Земята, всички щяхме да сме потънали“, казва Стив Джейкъбсън от екипа изследователи.
Този океан е много по-надълбоко в Земята и е на една трета от разстоянието до ръба на земното ядро. Наличието на океан се удостоверява от диамант, изригнал от вулкан в Бразилия преди около 90 млн. години. Учените изследвали обстойно диаманта и при проверка с микроскоп с инфрачервени лъчи открили, че при формирането на твърдото тяло в него са останали минерали.
Освен това учените разпознали и хидроксилни йони, които обикновено са свързани с вода. Минералите в диаманта се състояли от феропериклаза –желязо и магнезиев оксид, който може да поглъща и други минерали като хром, алуминий и титан, при ултрависоки температури и налягане в долната част на земната мантия. Това означава, че водата е на много по-надълбоко от очакваното. Учените установяват, че тези допълнителни метали са се отделили от феропериклазата, а това се случва при по-меки условия, когато диамантът се е „промъквал” през по-малки дълбочини. Но за да има в него метали, диамантът трябва да се е формирал в прекомерните условия на долната мантия, което сочи към 1000 км. навътре в Земята.
Засега учените са стигнали дотук в проучванията и хипотезите си. Но Жул Верн стига по-далеч. „Изследователите достигат до подземен океан. Те конструират сал от стъблата на гигантски гъби, с който да го пресекат, но преди това едва се спасяват от семейство диметродони, на което се натъкват. Техният сал започва да циркулира в средата на океана около водовъртеж. Професорът стига до извода, че това би трябвало да е центъра на Земята, защото тук се срещат магнитните сили от север и юг и са достатъчно силни да изтръгнат дори златните халки от пръстите им.“ Всъщност цялото това пътешествие довежда героите на Жул Верн до изгубената Атлантида.
|
