Асиметрично мегаоръжие може да се появи в Русия още до 2020 г. То ще елиминира всякаква заплаха от мащабна война срещу Русия, даже при абсолютно превъзходство на противника при традиционните оръжейни системи.
Асиметричната заплаха е оръжейна система, която трябва да нанесе на противника, например на САЩ, много по-големи унищожения отколкото САЩ ще могат да нанесат на противника, например на Русия.
Вероятно това ще стане в сферата на геофизическото оръжие, взимащо предвид особеностите на територията на САЩ и Русия
Русия е разположена на евразиатския континент, където е основната част от нейната територия, на която се разполага голяма част от населението и е отдалечена от океанските и морски пространства. За оцеляването на държавата в случай на глобална война това ще бъде решаващо. При това средната височина над равнището на морето практически гарантира на Русия защита от потопяване даже при мащабни бедствия, съпровождани от мощни мегацунами
Различна е картината при САЩ. В прибрежните райони с незначителна височина над морското равнище е разположена значителна част от населението – над 80 процента. Тук са и основните производствени мощности на САЩ. Даже относително слаба цунами с височина няколко десетки метра може да донесе катастрофални последици за САЩ. Това беше доказано от урагана Катрина в Ню Орлийнс, който беше потопен и до днес не може да се справи с последствията от катаклизма.
В основата на всички експерименти и теоретични работи по геофизическото и климатично оръжие е така нареченият тригерен ефект, т.е. възбуждане и развитие на геофизически процеси в една или друга геосфера. Той се свежда до въвеждане даже на неголямо количество енергия /независимо от нейния вид/ в ключова точка на средата и може да доведе до съществени изменения на свойствата й.
Физическите механизми за такива въздействия в различните геосфери не са изяснени напълно, но повече или по-малко са известни за йоносферата, магнитосферата, околоземното космическо пространство и това води до различен вид геофизическо оръжие – тектонично, климатично, радиотехническо и т.н.
На този фон заслужава да се върнем към 12 август 1953 г., когато бяха извършени успешните изпитания на новото съветско оръжие с чудовищна разрушителна сила – термоядрената бомба. Един от създателите на тази бомба беше току-що избраният за член на Академията на науките на СССР 32-годишният Андрей Сахаров, който предложи като средство за доставка на новото оръжие да се използват разработваните атомни подводници от проекта 627 като се въоръжи всяка от тях с гигантско торпедо за термоядрен 100-мегатонен заряд, примерно 6000 пъти по-мощен от бомбата, хвърлена над Хирошима.
Според идеята на младия академик взривяването при бреговете на САЩ на такова торпедо ще предизвика цунами с невиждана мощ – с височина 300 метра, която ще заличи американските градове. Започнаха проектните разработки, суперторпедото получи шифър Т-15. Но ръководството на военноморския флот се обяви срещу това страшно оръжие. Т-15 все пак влезе в ескизен проект в 1953 г. и в технически проект 627 – в 1954 г. Според проекта, огромното торпедо тежеше 40 тона, имаше дължина 23,55 метра и калибър 1550 мм. През 1955 г. проектът 627 беше коригиран. Боекомплектът на подводницата станаха 20 торпеда, от които осем 533 мм торпеда Т-15, носещи тактическо ядрено оръжие. След това работите над Т-15 бяха прекратени.
Съществува версия, че академик Сахаров едва в края на 1961 г. е представил своя план за заличаване на САЩ и идеята за реализиране на разработката на суперторпедото Т-15. Но тази версия е малко вероятна, тъй като по това време проблемът с носителя вече беше решен. Междуконтиненталните балистични ракети вече бяха на въоръжение.
Самият Сахаров си спомня нещата по този начин: "След изпитанието на голямото изделие се безпокоех, че за него няма добър носител, т.е. във военен смисъл работехме напразно. Реших, че такъв носител може да е голямо торпедо, пуснато от подводница. Един от първите, с които обсъждах този проект беше контраадмирал Фомин. Но той беше шокиран от людоедския характер на проекта и каза, че моряците са свикнали да се борят с въоръжен противник в открит бой и, че за него е отвратителна самата мисъл за такова масово убийство. Аз не възразих и повече никога с никой не обсъждах този проект."
Но тук Сахаров явно не казва истината. Защото главният конструктор на "Малахит" и разработчик на атомните подводници от първо и второ поколение Радий Шмаков си спомня: "Първата наша атомна подводница трябваше да достави до бреговете на САЩ един единствен торпеден монстър Т-15. Това беше машина, дълга 25 метра, с диаметър 1,5 метра, за бойна глава се използваше ядрен заряд. Според идеята подводницата трябваше да достави това оръжие в залива на голям американски град, например Ню Йорк. Взривът щеше да предизвика цунами, което ще го разруши. Авторът на този проект беше Андрей Сахаров, който след това стана виден хуманист на ХХ век наред с жена си Елена Бонер."
Но по онова време не можеше да става дума за хуманизъм. Пред СССР реално беше опасността от ядрена война със САЩ, в която нямаше никакви шансове да победи без такова оръжие. Сахаров предлагаше да бъдат създадени огромни количества 100-мегатонни бомби и да бъдат разположени покрай западното и източното крайбрежие на САЩ в Атлантическия и Тихия океан и, ако американците започнат война да бъдат взривени. Ще се надигне вълна 400-600 метра, която ще помете САЩ.
Сахаров предложи това на Лаврентий Берия – да бъдат заличени САЩ от лицето на Земята.
Какво разказваше акад. Игор Острецов: "Сахаров предложи да пусне срещу САЩ мощна цунами, като до бреговете на САЩ ще бъде взривено суперторпедо. Той рисуваше картина сред картина – гигантската вълна с височина над 300 метра настъпва откъм Атлантическия океан и се стоварва върху Ню Йорк, Филаделфия, Вашингтон, Пентагона, Белия дом. Друга вълна покрива западното крайбрежие в района на Чарлстон. Още две вълни ще се стоварят върху Лос Анжелис и Сан Франциско. Само една от тях е достатъчна на брега на Мексиканския залив да изчезнат Хюстън, Ню Орлийнс и Пенсакола. На брега ще бъдат изхвърлени всички подводници и самолетоносачи. Пристанищата и морските бази ще бъдат разрушени."
Говорейки за така наречения асиметричен отговор на Русия срещу американската заплаха най-известен обект за такъв удар е Йелоустоунският национален парк, разположен в калдерата на едноименния супервулкан, който според оценките на геофизиците се намира на прага на изригване, което става с периодичност 600 000 години. По време на последното изригване пред 640 00 години горната част на вулкана в буквалния смисъл е пропаднала в недрата на Земята, образувайки при това огромна дупка, наричана калдера на Йелоустоун, чийто диаметър е от 55 до 72 км.
Новият взрив на супервулкана ще има катастрофални последици за северноамериканския континент. Силата на изригването ще бъде 2500 пъти по-силна от изригването на Етна преди 8000 години, когато образувалата се цунами за няколко часа е променила контура на крайбрежието на три континента. Земната кора ще се издигне в този район с няколко метра и почвата ще се нагрее до 600 градуса. След няколко часа Йелоустоун ще бъде напълно изпепелена територия, цяла Северна Америка в течение на няколко денонощия ще бъде покрита със слой от пепел от няколкодесетки метра. Според геолозите вулканът може да изригне всеки момент. Налице са признаци за неговата активност. В тези условия е достатъчно относително неголямо външно въздействие – например удар с ядрен боеприпас от мегатонен клас, за да започне подобно изригване. Вероятността е висока. Боеприпас от този клас ще тежи 5-7 тона. Това означава, че може да го вдигне и носи тежката руска ракета "Сатана" и новата ракета "Сармат".
Друга уязвима зона на САЩ е разломът Сан Андреас, дълъг 1300 км, между тихоокеанската и северноамериканската тектонични плочи. Той върви по дължината на крайбрежието на щата Калифорния, някъде по сушата, някъде под водата. Паралелно на него са разположени разломите Сан Габриел и Сан Хосинто. Тази област на геофизическа нестабилност ражда земетресения със сила 8,5 бала по Рихтер. въздействието на достатъчно мощен ядрен боеприпас може да инициира бедствие, което напълно ще унищожи инфраструктурата на САЩ на тихоокеанския бряг с цунами.
Да не забравяме и за разлома Нов Мадрид на източното крайбрежие, чието активиране ще разчупи САЩ на две части – от Атлантическия океан до Големите езера.
Това означава, че от геофизична гледна точка САЩ са много уязвима страна. Остава да се определи с помощта на какви средства може да се инициират толкова мащабни геофизически процеси.
Доставката на ядрените заряди до мястото може да стане по различни начини, преди всичко на няколко моноблокови тежки балистични ракети, които, стартирани заедно, могат да преодолеят всякакви системи ПРО, и неголямо количество шахтени ракети – например 96-тонните Р-39. Само една такава ракета е достатъчна, за да осигури възпиране на САЩ.
Супербоеприпасите са интегрирани и с перспективните хиперзвукови ракети. Мегазаряди могат и предварително да бъдат тайно доставени до подводни позиции от военни кораби. След стабилизиране на ситуацията зарядите се деактивират.
Това означава, че асиметричното супероръжие на Русия може да изключи всякаква заплаха от голяма война срещу Русия, даже в условията на превъзходство на противника при всички други видове въоръжения.
Това са области на геофизическа нестабилност, раждаща земетресения с огромна мощност. Въздействието върху тези точки с термоядрени боеприпаси може да предизвика бедствие, което ще унищожи крайбрежието на САЩ с огромна цунами с височина 400-600 метра, която ще се стовари върху континента като ще унищожи всичко на дълбочина 500 километра.
Днес в крайбрежните райони на САЩ живеят над 80 процента от населението на САЩ. Тук са и основните производствени мощности на страната.
Разбира се това оръжие може да се използва не само от Русия, но и от Китай, КНДР или друга ядрена държава. Геофизическото оръжие лишава напълно САЩ от неуязвимост и може да прекрати въобще съществуването на американската цивилизация.
|
