(Aвтор: Боян Чуков)
През последните седмици по света се случват редица събития, които навеждат на мисълта, че светът е навлязъл в „турболентна зона”. Темата Brexit бе доста едностранно коментирана в медиите. „Изненадващият” резултат от британския референдум почти съвпадна с „внезапното” признаване от Германия на арменския геноцид. А президентът Ердоган „неочаквано” написа писмо на Владимир Путин и се извини за сваления руски бомбардировач. До този момент руският президент демонстративно не отговаряше на позвъняванията по телефона на турския президент. Не забелязваше неявните опити на Реджеп Ердоган да се извини. „Изведнъж” Владимир Путин пое инициативата и сам се обади по телефона на турския президент и двамата си поговориха около 40 минути.
На следващия ден на летището в Истанбул, което е основен карго-хъб между Европа и Азия, основен елемент от южния маршрут на китайския „Икономически пояс на Пътя на коприната”, бе извършен широкомащабен терористичен акт. Почти като акция на сили от спецназ.
Абсолютен обрат. Турция, която имаше добър достлук с ДАЕШ е наказана, съгласно политкоректната версия на казионните „експерти” в глобалните медии, за „предателство по отношение на халифата”. На чеченският главорез Ахмед Чатаев, организатор на атентата на летище „Ататюрк” му бе лепнат етикета „от бившите съветски републики”. Важното бе в случая да звучи с „руски полутон”. После се оказа, че терористът е обикалял навсякъде Европа като ВИП-турист, а там където е бил „скандално и несправедливо” арестуван, за него са се застъпвали НПО-та, специални служби, публични персони. Даже шефът на СБУ (украинския аналог на ДАНС) Наливайченко медийно се е възмутил, че „борецът за свобода” Ахмед Чатаев „несправедливо и скандално” се е оказал в украински арест. Четата „бе предадена” от грузинците. По един от националните телевизионни канали в Тбилиси бе признато, че Ахмед Чатаев е агент на грузинските специални служби от времето на Саакашвили. Накратко, в новата ситуация Русия и Турция се оказаха ситуационни партньори и започнаха съвместно да воюват срещу ДАЕШ. А руските туристи ако поискат могат да отидат на турските плажове.
Странни неща стават в САЩ. Републиканската част на комисията за разследване на инцидента в Бенгази, в който убиха американския посланик, публикува доклад от 400 страници за случая. Демократите, които са в същата комисия и вече бяха публикували своята част от разследването, незабавно започнаха да протестират. Те скочиха срещу ръководителя на комисията, който от много време ги обвинява в саботаж на разследването, че е скрил от тях и от Конгреса най-парливите факти по случая и се готви да ги използва по-късно, когато (ако) властта се смени в Белия дом.
Владимир Путин „изчезна” отново за един по-дълъг период от медийното пространство. Той се появи на 1 юли във Финландия и се „загуби”. Вероятно е отменил предварително планирани срещи и пътувания по страната. Което може да се тълкува като евентуален здравословен проблем. Или извънредна ситуация.
Международният съд в Хага в момента разглежда дело по случая с няколко съвсем малки островчета в Южнокитайско море, които Китай превърна в туристически атракции, и които за няколко часа могат да се превърнат в непотопяеми самолетоносачи. Но към тези острови претенции имат Филипините, Виетнам и Тайван. Пекин вече даде ясно да се разбере, че не вярва на безпристрастността на съда и няма никакви намерения да се подчинява на неговите решения. Вместо това Китай продемонстрира публично, че разполага с военно-технически възможности да потопи американските самолетоносачи в региона. Отделно, във времето става все по- ясно, че финансовият съюз между Лондон и Пекин придобива релефни очертания.
По същото време съпругът на Хилъри Клинтън се срещна „дискретно” в частен самолет с генералния прокурор Лорета Линч. Тя трябва да реши дали да бъдат повдигнати обвинения срещу бившата първа лейди на САЩ, съгласно предоставените материали от разработката на ФБР.
Паралелно на по-горните събития Тайван изстреля ракета в посока Китай. Тя удари китайски траулер. Уби няколко моряка. В същото време турците търсят извършителя на кървавия хаос на летище „Ататюрк”. В Москва също се случва странно събитие. Служители на ФСБ (руската служба за сигурност) противостоят силово на американски шпионин с дипломатически паспорт, който се опитва да влезе със сила в американското посолство. На следващия ден той е евакуиран по спешност в САЩ въпреки, че има тежките телесни повреди. Мъглява история и естествено, глобалните медии я описват като поредната провокация на руснаците. В американски алтернативен сайт излезе коментар по случая със следното заглавие: „Топ руски военни са уволнени след престрелка на ФСБ със шпионин на Хилъри Клинтън в Москва”. Около случая излезе информация за частната военна компания Triple Canopy LLC, която някои считат, че е частното разузнаване на бившата първа лейди на САЩ. Именно във времето, когато Хилъри Клинтън е държавен секретар Triple Canopy LLC получава неограничен достъп до американските посолства по света, в това число и в Москва. Преди силовия сблъсък около американското посолство шпионинът на Хилъри пристига от Калининград с една чантичка. След суматохата със служителите на ФСБ е прострелян служител на американското посолство. Той се е опитвал заедно с още няколко човека (всичките от Triple Canopy LLC) да охранява силово пристигналия от Калининград IT-специалист служител на международната фирма ABBYY, която има договор с Министерството на отбраната на Русия. След сблъсъка с ФСБ, шпионинът на Хилъри Клинтън е допуснат да влезе в американското посолство, но без… чантичката, която той носи със себе си от провинцията. Въпросната фирма прехвърля хартиения документооборот на Балтийския флот на електронни носители. Нещо неясно? Общо взето банална история от както свят светува.
На 4 юли, в деня на независимостта на САЩ по време на празничния концерт обикновено се изпълнява увертюра към опера на Чайковски. В нейният пълен вариант влиза хоровото изпълнение „Боже царя храни”. Тази хорална част никога не се е изпълнявала. А през 2015 г. тя е изпълнена по лично разпореждане на Барак Обама, при това на руски език. Това прилича на „знак” към Путин. През 2016 г. се случва същото. Хоралната част „Боже царя храни” отново е изпълнена. Разликата е в това, че преди 10-20 дни Барак Обама за първи път нееднозначно публично подкрепи Хилъри Клинтън в президентската надпревара. Веднага след това последва поток от войнствени заявления на американския истаблишмънт и на американски висши военни по адрес на Русия. Американските представители, които се готвят да присъстват на срещата на НАТО във Варшава на 8-9 юли имат откровено casus belli риторика и поведение. Логично се появиха съмнения, че Барак Обама не може да изпълнява направените с него договорки. И въобще, дали Барак Обама в момента може реално да управлява САЩ? Още на следващия ден след националния празник на Съединените щати Владимир Путин се обади на своя американски колега. И се появи в медийното пространство след краткото си изчезване.
Директорът на ФБР излезе с реч, в която потвърди, че почти всички тежки обвинения срещу Хилъри Клинтън са справедливи, включително ползването на частен сървър за лична кореспонденция, в която присъства държавна секретна преписка. Но ФБР отказва да издигне обвинения защото „горката девойка е сбъркала съвсем случайно”. После се оказа, че въпросната секретна кореспонденция на бившата първа лейди на САЩ е „хакната” от румънския хакер „Гуцифер”. Той бе арестуван и екстрадиран в САЩ. Но поседя малко в американски затвор и скоропостижно просто „умря”. Американски IT-специалисти считат, че със секретната преписка на Хилъри Клинтън разполагат Русия, Китай и Израел.
В Русия бе приет „антитерористичният закон Яровая”. Той бе внесен в Думата от Ирина Яровая от партия „Единна Русия”. Подписан от руския президент този законопроект прилича на военновременни закони. В Москва пристига съветникът на Доналд Тръмп. Германският бизнес, отчаян от политиката на Ангела Меркел, се обръща към Герхард Шрьодер с молба да посредничи с Москва.
На 4 юли 2016 г. в Париж се проведе ежегодната среща „ЕС – Западни Балкани”. Брюксел се страхува, и то с основание, че балканските страни започват да излизат от контрола на брюкселската бюрокрация. Затова Меркел, Оланд и Ренци прозвучаха окуражаващо и мобилизиращо. С добре познатите обещания за „светло бъдеще” на европейската периферия. Но се усетиха и „метални нотки”, че вече съвсем „няма лабаво”, когато се спускат указания от Брюксел. Все по-често в Западните Балкани се повдига въпросът: „А има ли въобще смисъл да влизаме в ЕС”? И ако Еди Рама от Албания е все още възторжен по понятни съображения, то Александър Вучич от Белград недвусмислено каза, че „не обича подобни тържествени обещания” и „ние не се стремим на всяка цена към ЕС”.
В Париж прозвуча днешната стратегическа линия на Евросъюза. Евробюрократите ще предоставят широкоспектърни лични гаранции на балканските евроинтегратори от страна на Берлин, Париж и Брюксел срещу лоялност и спазване на „ценностите на европейското единство”. За съжаление, този селективен подход по отношение на личните гаранции и благосъстояние, ще изкопае още по-голяма пропаст между „балканските евроинтегратори” и балканските народи. На Балканите предстоят тежки времена. Вероятно ще бъдем свидетели на „втора допълнена и преработена” вълна на балкански „цветни революции“. Вълната може да се окаже и цунами. В Македония вече нещо започва да се случва. В Босна също не е спокойно.
На 7 юли световно известният френски геополитик Паскал Бонифас, основател на френския Институт за международни и стратегически отношения в Париж започна да задава въпроси от типа: „Каква е реалната руска заплаха в Източна Европа, на базата на която се основава последното широкомащабно военно учение на НАТО – „Анаконда? НАТО поддържа ли стратегията на напрежение с Русия чрез подсилването на стратегическите си сили в Европа?” Паскал Бонифас твърди: „По мое мнение, не е нито необходимо, нито наложително да се изпращат допълнително много хиляди военни в Европа за да се контрира евентуална руска заплаха”. Даже добавя: „Русия не може да претендира за мощта на САЩ във военен план, още по-малко да съперничи по огнева мощ на НАТО… следователно няма руска заплаха за страните-членки на НАТО…” И всичко това точно преди срещата на Северноатлантическия алианс във Варшава, към която са се запътили българските военни „стратези” Плевнелиев, Митов и Ненчев.
|
