За никой русенец не е тайна, че въздухът, който диша всеки един от нас е изпълнен с канцерогенни химикали и съединения. Всичката тази мръсотия се произвежда от няколко промишлени предприятия, разположени в покрайнините на града, както и от такива, намиращи се в района на бившият Комбинат за тежко машиностроене.
На масата са заложени, от една страна няколко милиона лева инвестиции в проекти нарушаващи екологичното равновесие, програми за развитие на региона, огромна трудова заетост, срещу живота и здравето на около 70-80 000 жители на града - млади, стари, мъже, жени, деца.
Тоест, налице е голям проблем.
Зад интересите на гражданите по този въпрос на местно ниво, застава институцията РИОСВ, която по закон е длъжна да следи и да взема административно отношение при констатиране и при сезиране за нарушения, възпрепятстващи провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище, докато от другата страна на барикадата е могъщият индустриален капитал, разполагащ с почти неограничен финансов ресурс и с протекции, основани на дългосрочни договори и правителствена подкрепа.
Екологичният проблем в Русе вече е достатъчно наболял и недоволството на хората е намерило израз в подаване на множество жалби и сигнали до компетентни по проблема институции, както са и налице действия по самоорганизиране на гражданското общество, по провеждане на протести и неподчинения.
Притеснена от тази гражданска активност, е естествено местната администрация в лицето на кмета и общинския съвет на града. В зависимост от политическата си окраска, всеки един от тях заема позиция, отговаряща на цялостната политика на партията или сдружението, които представлява. Тази позиция намира своята изява в местните печатни и интернет издания, които с различен интензитет, в зависимост от финансовата мотивация, облъчват крайния си потребител с противоречива информация, противоположни позиции и заключения, с цел създаване на объркване, отказ и незаинтересованост по темата.
От друга страна и капиталът инвестира средства за уплътняване на информационната мъгла.
На преден план се лансират компетентни мнения на "специалисти по темата", като в някои случаи те са абсолютно противоположни и взаимно изключващи се, но напълно подходящи за разсейване от центъра на проблема и подходящи за създаване на атмосфера на безсмислено говорене и прескачане от тема в тема.
Друг известен способ за въздействие на капитала върху хората е заплахата. Впрочем, това е и най-често използвания похват. Той произвежда дилеми, пряко свързани както с физическото оцеляване на индивида, така и в глобален план е основание за страх от отлив на инвестиции, което пък застрашава развитието на местната икономика.
Тоест, Заплахата е универсалният инструмент за въздействие, както върху отделния човек, така и върху групата от хора, изпълняваща функции по администриране и осъществяване на местната власт, и балансиране на политическото бойно поле.
Дотук единственото, което става ясно, е че сценаристът на пиесата "Всички знаят, че Русе се обгазява, но това трябва все пак да се докаже", ни завърта в един омагьосан кръг и без да се усетим, ни завръща от 35-та серия отново в 1-ва и то само за времето между рекламите.
Частица от този информационен хаос е и днешната публикация в едно от местните интернет издания в града ни, със заглавие: "Насилие срещу Монтюпе". Нека си зададем тривиалния за ученическите ни години въпрос: "Какво е искал да каже авторът?"
Но първо, кой е авторът?
Оказва се, че усилие да напише няколко реда и да ги предостави за публикуване, е не кой да е, а лично г-н Стефан Делае, Председател на УС на Френско-българска търговска и индустриална камара.
Какви титли, каква тежест, а? Четейки думите "председател" и "индустриална камара", съзнанието ни неусетно създава усещане за пари, за много пари.
Та, какво е искал да каже авторът с многото пари?
Цитирам: " В момент, в който чуждестранните инвестиции се топят с 18 %, т.е. спад от 360 милиона лева в рамките само на 6 месеца, България е на път да загуби свой основен индустриален инвеститор. Кой ще бъде следващият? Това ли представлява стратегията за превръщане на България в център на автомобилостроенето в Югоизточна Европа?"
Ето го къде бил тънкият момент, в който е използван онзи сигурен инструмент за въздействие, за който говорихме преди малко - ЗАПЛАХАТА!
Г-н Делае дипломатично ни е обяснил с три реда, че за нас би трябвало да е по-важна "стратегията за превръщане на България в център на автомобилостроенето в Югоизточна Европа", отколкото стремежа ни за живот.
Това по своя смисъл е едно изумително, брутално и вулгарно изказване. Дали би си позволил този човек да напише такова нещо в родината си? Давате ли си сметка, че тези "техни превъзходителства" не ни броят за хора и че за тях е без значение дали аз, ти, тя или той, ще сме живи или здрави? Те са дошли тук за пари, а не по милост, за да осигурят на бедния български народ нови работни места. Дори на цената на живота ни!
На фона на всичко изписано дотук, да си припомним и да не се отклоняваме от идеята за статията.
Къде все пак, в този пъзел от помия и миризма на бакелит, се е навряла РИОСВ?
Уникално силна и вездесъща, за нас гражданите и микроскопично малка, незабележима и крайно незначителна за могъщия капитал, институцията РИОСВ, се намира между големите шамари на политиката и парите. От една страна е олигархичният местен апарат, стремящ се към победа на следващите избори, от друга са мокрите им сънища за несметни богатства, а от трета страна е факта, че в този град все още има будни и отговорни хора.
Резултатът от битката предстои!
|
