Информацията в началото звучеше толкова невероятно, че по международните канали никой не й обърна внимание. За нас обаче не беше изненада. Заради което публикуваме "Хрониките на Чип Тейтъм".
Става дума за изграждания от 20 години паралелен глобален капиталов център.
Онова, което се е случило в щаб-квартирата на ЦРУ в Ленгли на 16-20 февруари е само част от този колосален, но укриван най-старателно процес, който измества всички координати на световната икономика и политика.
ЦРУ в тази история не преследва никакви интереси. В ЦРУ въобще няма и не може да има някакви интереси. Управлението е машина, която изпълнява задачи, поставени от правителството на директора. Или от Vanguard Group Inc. на същия директор, като налагат свои собствени интереси, разбира се, срещу заплащане.
Vanguard е структурата, търгуваща на световния пазар с така наречения "кървав нефт", добиван от Ислямската държава. Но там разбраха, че това не може да продължава дълго. Тогава във Vanguard решиха да убият два заека – да взривят своите бизнес партньори, т.е. ръководителите на Ислямска държава, които могат да се окажат опасни свидетели, и едновременно да заразят с ядрена радиация голям район в Близкия изток. Тъй като Vanguard е многопрофилна организация, на тях е безразлично дали печелят от нефта или от ликвидирането на последствията от ядрен взрив в Ирак или Украйна. За тях е важно счетоводното салдо.
Не е известно колко началници от Ислямска държава контактуват с мениджърите на Vanguard или с подконтролните им нефтени корпорации, колко често се събират на срещи и т.н. Но трябва да се предполага, че планиращите тази операция са знаели тези детайли. Въпросният ядрен заряд не е бил стандартен армейски, а е събран от компоненти, предоставени от Vanguard, изготвени на основата или с използването на разпадащи се материали, завладени с помощта на ЦРУ и Ислямска държава в университета в Мосул /Ирак/.
Vanguard вероятно е направил бизнес – от ислямска държава ще получава нефт срещу помощта в изготвянето на атомната бомба.
В тази схема Vanguard получаваше възможност да поръча на своите хора в ЦРУ ядрен взрив, да обвини Ислямска държава и да "докаже" наличието в Ирак на оръжие за масово унищожение, което по-рано при Саддам, само случайно не е било открито. Нали след взрива щеше да бъде установено, че материалите са с иракски, а не с американски произход. В Ислямска държава служат бивши генерали на Саддам Хюсеин, които могат да потвърдят всичко, което им заповядват новите господари.
Не е изключено, че с получения за ЦРУ ядрен заряд халифът Ибрахим да е имал намерение да отправи заплаха срещу Саудитска Арабия и взривът да стане в друго място или да бъде продаден на лидерите на Саудитска Арабия, като част от операциите за спасяване на тяхната страна и светите места, особено, ако бомбата е била изготвена не само в един екземпляр.
Халиф Ибрахим публично обещаваше унищожението на Мекка и Медина. В този случай източниците на печалби от операцията щяха да бъдат няколко, което отговаря на начина на действие на компанията Vanguard.
Изострянето на ситуацията започна след 20 януари, когато агентите на ЦРУ Джонатан Талабани от Отдела за специални дейности /SAD/ от Националната секретна служба /NCS/, и Джозеф Куфтаро от Антитерористичния център /Специални операции /СТС/SO/, влизащ също в Националната секретна служба, получиха заповед да използват в специална операция в Ирак термоядрено оръжие, и на двамата стана ясно, че нещо не е наред.
Куфтаро и Талабани са американци от второ поколение, но и патриоти на САЩ, но не са сегашната Америка, а на предишната, на американската мечта, на ветераните, на истинската медицинска помощ и на истинската религия, на свободата и демокрацията, на новините, които бяха близки до истината, на Америка на истинските пари, на истинската работа и т.н.
Джонатан Талабани попадна в Отдела за специални дейности на Националната секретна служба от бойната морска група за бързо реагиране NSWDG. Джозеф Куфтаро служеше в антитерористичния център – СТС/SO.
С психиката и двамата бяха наред. Заради това намериха легитимен начин да прескочат своето началство, на което не вярваха, и се обърнаха директно към Белия дом, откъдето би трябвало да идва заповедта за взривяване на водородната бомба в Ирак, санкционирана от самия президент Барак Обама.
Но когато в Белия дом се съвзеха от чутото, поискаха от ръководството на ЦРУ обяснения. Резултатът беше договореност между директора на ЦРУ Джон Бренън и главата на Националната секретна служба Франк Арчибалд, че Франк ще се оттегли с почести, а Джон ще го пратят в седма глуха.
Но шефът на Националната секретна служба може да бъде убит, но не може да бъде уволнен без почести. Той по принцип е небогат човек, и, ако остане без пенсия, може да се обиди и да започне да говори.
Заради това за поръчителите на иракската водородна ядрена операция от Vanguard, стремящи се да се избавят както от ненужните свидетели и от своите марионетки в ръководството на Ислямска държава, беше важно на всяка цена да оставят на място Бренън, на който беше оказана всестранна поддръжка, и той се закле пред Джеймс Клепер, Доузеф Кленси и Барак Обама, че не е имал понятие за "изпълненията" на Арчибалд.
Не му повярваха, но не спореха. Преди това Обама два пъти беше предлагал на директора на ЦРУ да си подаде оставката, но той отказваше. Нямаше изгледи, че и сега ще се съгласи. Него също могат да го убият, но не могат да го уволнят. Защото и той може да се обиди и да започне да говори.
И беше намерено "креативно" решение - в ЦРУ ще стане структурна реорганизация, под чийто предлог хората на Бренън или на Vanguard ще бъдат изнесени. На мястото на Арчибалд ще назначат бившия резидент в Кабул, известен като "Грег", въпреки че не е никакъв Грег, който ще наглежда шефа на ЦРУ.
Но двамата опитни се агенти, прекрасно знаещи ролята на директора на ЦРУ, приеха това като комбинация.
Всъщност с календара на операцията Куфтаро и Талабани бяха запознати по-рано. Часът "Ч" приближаваше неотклонно, но на тях нищо не казваха. Началството в своите игри забрави за разкрилите проблема агенти.
Въпросът за изнасяне на "мръсната", т.е. непринадлежаща на въоръжените сили, водородна бомба е сложна бюрократична задача. Особено когато са задействани толкова много ведомства и, отгоре на всичко, трябва да се запази суперсекретност. Където и да отидат как да обяснят откъде е тази бомба, по какъв параграф са я получили и къде са гаранциите, че няма да изгърми преди да е стигнала до предназначението.
Какво представлява тази ядрена "бъчва". Това не е бойна глава, не е и бомба, даже не е ядрена раница. Не е и ядрен фугас. Конструкцията не е утвърдена, компонентите са с частен произход, Няма никакви документи за производството, на какви спецификации отговаря не е ясно. И бомбата си оставаше в Ленгли, което засилваше подозренията на Куфтаро и Талабани, че операцията, въпреки вдигнатия от тях шум не е отменена, а само отложена. С наближаването на определения срок, двамата агенти не виждаха друг изход освен да започнат собствена операция, за да спрат планираната, за чиято отмяна в суматохата никой не си направи труда да ги уведоми.
Първото съобщение, че в Ленгли стават много странни неща се появи на 14 февруари. Тогава съобщиха, че входът на територията на щаб-квартирата на ЦРУ и изходът от нея са затворени от полиция във връзка с "протестна демонстрация срещу убийствата с използването на безпилотници".
На 19 февруари беше направен още един опит за манипулиране на изтеклите вече слухове за случващото се вътре в ЦРУ. В интернет някакъв професионален актьор разказа смешната и абсурдна версия на тази история, представящ я като собствена измислица.
Така или иначе всичко мина тихо, ако не се счита най-неочакваната визита на шефа на руската ФСБ Бортников в ЦРУ. /Също не е ясно какво правеше шефът на ФБР в София, освен да предупреди Б.Борисов да си събира куфарите и да се омита преди да са го омели./
Агентите Талабани и Куфтаро бяха преместени в относително безопасно място в академията на ФБР на територията на базата на морската пехота в Куантико.
Така или иначе директорът на Националната секретна служба Арчибалд съобщи за своето оттегляне след прекрасна кариера в ЦРУ, според прессекретаря на управлението. Беше припомнена и неговата роля в свалянето на Слободан Милошевич.
Не е изключено заради скандала в ЦРУ да е била провалена и ядрена провокация с взривяване на тактическо ядрено оръжие някъде в Източна Украйна.
ЦРУ официално съобщи за началото на планирани структурни промени. Но няма да съобщи, че целта на тази реформа е отстраняването на хората на Vanguard от ключовите позиции в управлението и издигане на нов директор на Националната секретна служба – бившият резидент на ЦРУ в Кабул.
Въпросите наистина са страшни.
Основният е дали в периода между 16-20 февруари 2016 г. в Ирак, по-точно на територията, контролирана от така наречената ислямска държава, трябваше да бъде взривен термоядрен заряд с мощност от няколко килотона, който щеше да унищожи цялата организация на джихадистите и голяма част от Ирак, Турция, Иран, Сирия и Йордания. А по-нататък, накъдето задуха вятърът.
Или същата тази бомба щеше да бъде взривена от споменатите двама агенти в щаб-квартирата на ЦРУ в Ленгли, до Вашингтон, по-точно в една от секретните лаборатории на центъра "Джордж Буш", където беше изготвен заряд, който след взривяването му можеше да унищожи източното крайбрежие на САЩ, в това число Филаделфия и Вашингтон, което щеше да е началото на Третата световна война.
И още един въпрос – кой стоеше зад тази така наречена "Операция Джерихо".
Ще започнем от втория въпрос - кой всъщност беше нейният организатор наред с подобните операции през януари, февруари и март в Аржентина, Венецуела, Донбас, Сирия, Дания, Бразилия и т.н.
Именно с такъв обхват. Защото светът е глобален и един от съвременните глобалисти е компанията Vanguard Grоup, за която през последните 2-3 години, въпреки нежеланието на нейните собственици и акционери, започнаха да се появяват все повече данни за нейната същност, цели и задачи.
Какво е Vanuard Group? Това е един от най-големите, а може би и най-големият съвременен финансов октопод – инвеститор, контрольор, акционер и т.н. - в JP Morgan Chase с 2,4 трилиона актив и Halleburton на Чейни, която следим още от 1999 г., много преди събитията на 11.09.2001 г. в Ню Йорк, CityGroup, Fidelity, Monsanto, Microsoft, Black Rock, Bank of NY, Mellon, Walls Faryo, Goldman, Alcon, Altria, AT&T, Boeing, Coca-Cola, Dupont, Exxon Mobil, General Electric – General Motors, Hewlett – Packard, Verizon, Wal-Mart, Time Warner, Pfizer, Viacom, News Corp, CBS, NBC и още десетки и стотици корпорации, концерни, холдинги, преплели се като няколко октопода в едно гнездо да глобалния супероктопод с главата на Vanguard.
Тези крупни финансови компании напълно се контролират – институционално или фондово, от акционери, от които може да се отдели ядро от четири компании, присъстващи във всички случаи във взимането на всички решения – Vanguard, Fidelity, Black Rock и State Street. Всички те принадлежат един на друг, но, ако се изчисли балансът на пакетите на акциите ще се разбере, че Vanguard контролира всички свои партньори или "конкуренти" – Fidelity, Black Rock и State Street.
Това е 100 процента реалност. Капитализацията на самата корпорация е доста скромна – около 15 000 сътрудници. Ако се разровим още по-надълбоко няма да се учудим, ако в дъното на този октопод се появят отново Буш - старши, Дик Чейни и още няколко личности, които още преди 11 септември 2001 г. започнаха да изграждат паралелна структура на съвременния капитализъм – глобалният Vanguard.
На този фон няма нищо чудно, че Vanguard печата милиарди фалшиви долари, така наречените супердолари, които преди години Буш - старши даваше както на шаха на Иран Реза Пахлави, така и на своя съюзник и марионетка по онова време Саддам Хюсеин, кито реално бяха истински долара, на истинска хартия, на истинските машини на Федералния резерв, истинските мастила и т.н., но имаха една единствена цел – да се плаща за навлизането на САЩ в Близкия Изток и да се въведат доларите като основно средство за търговията с нефта от Близкия Изток.
Със същите супердолари сега Vanguard плаща на наемниците от Grey Stone и Academi за тяхното участие във войната в Източна Украйна и т.н.
Тези подробности за Vanguard и тяхната злокачествена дейност по целия свят ще продължат да се появяват и ще продължим да следим тази тема.
Сега да се върнем към първия въпрос – какво ставаше в щаб-квартирата на ЦРУ в Ленгли между 16 и 20 февруари 2015 г., когато избухна огромна криза, за която никой не знаеше, в това число и президентът на САЩ Барак Обама.
Да тръгнем доколкото е възможно подред.
На територията с площ от един квадратен километър в разузнавателния център "Джорд Буш" са разположени много секретни обекти, в това число и свръхсекретни лаборатории. В една от тях е бил изготвен относително компактен термоядрен заряд с мощност няколко мегатона. Двама специални агенти на ЦРУ Джонатан Талабани и Джозеф Куфтаро – първият от семейство с ирански произход, а вторият – от сирийско семейство, са получили заповед да оглавят група, която да достави в Ирак взрива и неговото използване. Били са обсъдени и мерките за дезинформационно прикритие, свалящи подозренията от ЦРУ.
Но ситуацията изведнъж е излязла извън контрол, когато получилите заповедта двама агенти са отказали да я изпълнят. Не е ясно какво е станало между тях и техните ръководители, но някои от тях са били убити. Агентите са се барикадирали в защитено помещение заедно със заряда и са заплашили, че ще го взривят с унищожителни последици за Източната крайбрежие.
Входовете и изходите на ЦРУ бяха затворени от патрули и полицейски машини. Съобщено беше за някакви "криминален инцидент", за убити и взети заложници. Въведен беше в преговорите и психолог от ЦРУ. Разбира се, за термоядрената заплаха не се съобщаваше нищо.
Но откъде се взе в ЦРУ термоядрен заряд, чието съществуване се е пазело в тайна и от президента на САЩ? Оказа се, че на територията на ЦРУ се е появил оръжеен плутоний, най-вероятно донесен от лабораториите в Мосул /Ирак/ за да стане още по-убедителна версията, че някога Саддам Хюсеин е имал оръжие за масово унищожение.
Вероятно на Обама все пак са доложили какво става, след което директорът на Националното разузнаване Джеймс Клепър временно отстрани шефа на ЦРУ Джон Бренън, докато не завърши проверката. Двамата агенти са се съгласили със заповедта на новото началство, бомбата да не пътува за Ирак.
На 18 февруари се появи информация, че Обама има намерение да назначи бившия началник на личната си охрана Джозеф Кленси за временно изпълняващ директор на ЦРУ. Последва съобщението на ТАСС на 18 февруари, че директорът на ФСБ Александър Бортников ще вземе участие в среща на високо равнище за противодействие на екстремизма, която ще се състои на 18-19 февруари във Вашингтон. По-рано не се знаеше нищо за такава среща, още повече за визитата на Бортников в САЩ на фона на крайно обтегнатите отношения между Вашингтон и Москва.
На 23 февруари още по-изненадващо на медийния фон се появи избягалият от Украйна след преврата Виктор Янукович, който заяви по телевизията, че е готов да се върне в Украйна и да помогне за нейното възстановяване. Най-изненадващо се оказа, че преди това Янукович е имал среща с Джеймс Норис - управляващ директор на Vanguard, по международните операции и Майкъл Милър, управляващ директор на Vanguard по извънредните ситуации. Това беше интерпретирано в някои срещи като присъда за Петро Порошенко – сегашният президент, от който покровителите във Вашингтон, или по-точно във Vanguard са се отказали и сега търсят друго решение за себе си в в Украйна.
|