Красимир Иванджийски
С ядрената атака в пристанището на 15-милионния китайски Тянцзин, която действително беше такава, Третата световна война навлезе в ядрения стадий.
Дълго време ще се спори какъв заряд беше, кой нанесе удара и т.н. Но ясно е, че целта е Китай, новата суперсила на планетата и ударът трябваше да е явен.
Преди това ядрени оръжия от различен тип бяха използвани в Ню Йорк, Афганистан, Сирия, Украйна, Йемен, остров Бали, Бейрут, Суматра, Фукушима...
Всъщност това е логичният край на системната криза на западната цивилизация, която е в кома и се опитва да завлече в гроба и останалото човечество. Това е системната криза на 400-годишното индустриално общество на разширеното възпроизводство на капитала, което в средата на ХХ век стигна до границите на своята експанзия и беше спряно от ограничеността на изкопаемите ресурси, екологията и живота на кредит.
От август 2008 г. кризата се проявява и като криза на световната кредитно-финансова система на основата на американския "нефтодолар". Но корените й се крият в девалвирането и израждането на ценностите на либералната демокрация. Така нареченият либерализъм превърна човека в ресурс на парите и властта.
От 2014 г. кризата се проявява и като начало на Третата световна война от нов вид – на геоцентричен "театър на военни действия", включвайки използването на ядрено оръжие, Космоса, киберпространството, електромагнитното поле, йоносферата и т.н.
Така се стигна до сегашните тектонични процеси в световната политика и икономика. Те са с такъв мащаб и протичат в толкова различни измерения и на различни равнища, че затрудняват много тяхното разкриване, осъзнаване и анализиране. Въпреки това може с увереност да се твърди, че моделът на западния свят търпи крах. Вътрешните противоречия, предизвикани от кредитния характер на икономиката, се сблъскаха с ограничената все пак земна повърхност.
Западът влезе в тази криза през 80-те години на миналия век и само разпадането на СССР и световния социализъм му позволи да проточи с още две десетилетия своята агония за сметка на усвояването, т.е. ограбването и унищожението, на новите територии, на които нахлу.
Но и това не можеше да реши противоречията и днес същата криза, заради натрупалите се междувременно нови напрежения, е много по-смъртно болна отколкото преди 20 години. С всеки ден отлагането на некролога прави погребението по-скъпо.
Да си представим човек, болен от рак, който е диагностициран на относително ранен стадий. Ако незабавно му направят операция, шансовете да оцелее са доста големи. Но ситуацията се усложнява от това, че болният не иска лечение. Той отлага операцията и прилага само някакви процедури за поддържане на здрав външен вид, потушава болките с растящи дози лекарства. В резултат, въпреки здравия външен вид, болестта прогресира, тръгват метастази и други усложнения. Краят е неизбежен.
Крахът на СССР създаде още един допълнителен проблем. Икономическата система на световния социализъм, основаваща се на различни принципи на функциониране от западната икономика, беше реална алтернатива и можеше да предложи свой изход от кризата на западния модел. Но днес тази алтернатива я няма. Заради това глобализирането се опитва да излезе от своята задънена улица по три начина.
Първият изход е световната война с преразпределение на световните ресурси в полза на победителите. Антагонизмът на противоречията, които са в корена на войната определя нейният безкомпромисен характер – "победителят взима всичко" и "никаква милост към победения". Проблемът обаче е в това, че световната война ще нулира всички плюсове за победителите, т.е. територията на всички участници във войната ще се превърне в пустиня. Това решение не устройва Запада, който планира световния конфликт, като двуетапен процес – обкръжаване на противника със зона на нестабилност и конфликти, в които постепенно е въвлечен и омаломощаван, след което му се изпраща ултиматум да се предаде на условията на победителя. В тази ситуация Третата световна война се планира като верига от свързани помежду си локални конфликти с ниска и средна интензивност на буферни територии.
Вторият изход от глобалната криза е създаването на принципно нов икономически модел, свободен от кредитния характер на икономиката. Но това е неприемливо за Западния проект – да се ликвидира сам.
Третият изход от кризата е в разпадането на няколко кластера, всеки от които представлява трансрегионален и самодостатъчен пазар с възможност за взаимодействие с другите. Това означава създаване на нови политически и военни блокове, повторение на света от времето на противостоенето САЩ - СССР, но не в два, а в няколко блока, което се вижда в създаването на нови крупни обединения около САЩ, Китай и Русия. Към тях се присъединяват и нови играчи.
Какво е положението.
САЩ не успяха да наложат своята "голяма игра" на неоконсерваторите. Тягата на духовната мощ на "американската мечта" се изчерпа. Новият модел доведе САЩ до стратегическо поражение и загуба на статута на глобален лидер. Оттук са и опитите за силово решаване на проблемите с управляем хаос, с чужди ръце и кръв.
Китай през 2012 г. обяви "китайската мечта" за възраждане на националното величие и превръщане на страната в световна сила. Китай разработи доктрината за излизане от кризата с рязко нарастване на държавната мощ чрез икономическия пояс на Новия копринен път и Морския копринен път през ХХІ век, и заложи на моралните ценности на социализма с китайска специфика.
Русия се отказва от мечтата на човечеството за "червения проект" и тръгна по пътя на деидеологизирането с опора върху западния егоизъм на отделния човек. Това я докара до криза на руската идентичност и деградиране на територията. Страната се оказа на ръба на разпадането. Осъзнаването на бездната включи тяга към възраждане на мощната многонационална държава. Сега на Русия предстои война срещу икономиката на целия западен свят, срещу технологията на целия западен свят, срещу културата на целия западен свят. Позицията й е много сложна.
Политическият ислям, организирал се през 2012 г. в Ислямската държава на Ирак и Левант, зае активна позиция да върне духовните ценности и предписания на Шариата, т.е. "верният път на съвестта и нравствеността". Победата на политическия ислям трябва да стане образуването на Новия световен халифат. Но ИДИЛ разпръсна своите сили в огромен район – от Афганистан до Мадагаскар, и търпи поражение в Сирия и Ирак. Освен това е манипулиран от САЩ и Израел.
Обединена Европа отдавна не е в състояние да предложи нови идеи и загуби ценностите си и европоцентризма. Растат и центробежните тенденции. Под диктата на САЩ , Европа е въвличана в трансатлантическата търговска зона, финансовата й система остава под егидата на долара. ЕС губи войната със САЩ и КНР.
"Интернационалът" на ционизма стигна до разкол на ционистите, хасидите и талмудистите. Но както в миналото, така и сега се опитва да спечели от сблъсъка на останалите "играчи" и да бъде основният печеливш след края на Третата световна война.
Ватикана, особено при папа Франциск, се опитва да върне религията към основните библейски ценности и да изпъди търговците от храма. Дали обаче не е твърде малко, твърде късно.
Както виждате концентрацията на събитията и процесите е безпрецедентно мощна и разнопосочна.
Но едно е сигурно- утре няма да е като вчера.
|