Ако искате да разберете структурите на дълбоката държава/педомрежата в Европа, можете да направите това само ако познавате развитието на държавата Белгия, тъй като споменатите структури често започват оттук
Белгийската история всъщност може да бъде очертана в доста кратка форма, тъй като не е нито богата, нито подходяща за нашата тема, с изключение на няколко негативни акцента.
Сътресенията в тази страна и враждебността между отделните етнически групи често се свеждат до тлеещия от самото й основаване езиков спор между френскоговорящите валонци и нидерландскоговорящите фламандци.
Но дали става въпрос само за езика?
Нека да разгледаме основаването на Белгия.
Историята на Белгия всъщност започва 15 години преди основаването на държавата.
праистория
През 1815 г. се провежда Виенският конгрес.
Този конгрес се занимава с реорганизацията на света на държавите в Европа след победата над Наполеонова Франция.
След като Наполеон е изпратен в изгнание и старите благородници във Франция отново поемат ръководството на страната, териториалните граници на европейските държави са прекроени.
От една страна, силите победителки искаха да спечелят територия, от друга страна, недоверието към Франция беше все още толкова дълбоко, че се търсеше решение за пресичане на евентуална агресия от страна на французите в зародиш.
Дютру
През 1996 г. мрежата на Dutroux беше разкрита.
Блатата от малтретиране на деца, отвличания, убийства, детска порнография, емфие и сатанизъм станаха известни на широката общественост.
В средата на това блато: политици, благородници, държавни служители и други влиятелни хора.
Белгийците бяха възмутени и поискаха разяснения.
Но след кратък период на шок и протест повечето белгийци се върнаха към нормалното си състояние и проблемът с Дютру изчезна все повече и повече на заден план.
На дневен ред отново бяха обичайните точки: езикови спорове, проблеми с интеграцията на мигрантите и дискусията дали все още има смисъл да се запази държавата Белгия.
Показателно: След кратък период на възмущение белгийският народ, който беше толкова възмутен, нямаше проблем да гласува отново за партиите, в които политици, които бяха ясно посочени като извършители от жертвите и свидетелите, все още са активни.
Резюме:
Държавата Белгия е идеална среда за дълбоки държавни структури от всякакъв вид.
Хората са в конфликт помежду си, валонци, фламандци, германци и все по-голяма част от мигрантите работят едни срещу други.
В Белгия го няма това, което има в другите държави, взаимното „проверяване на пръстите“, което има функцията на контролен механизъм. Причината беше изложена ясно от Мишел Нихул - човекът, който според съучастниците му ръководи мрежата на Дютру:
„ Това е белгийската болест. Всеки има уличаващо досие за всеки друг, което да използва като лост, когато се появи възможност.
С други думи, вие оставяте моите скелети в килера и аз оставям вашите.
Най-добрият пример за единство в прикриването на педо-престъпленията и дейностите на подземни мрежи беше разбиването на скаута на Дютру Лоран Луи, чието искане разследването да бъде възобновено не беше подкрепено от нито един депутат от друга партия.
Без да искаме да отричаме структурите на дълбока държава в собствената им страна и без да искаме да обвиняваме едностранно белгийците за всичко, което е свързано с организираната педо-престъпност, трябва ясно да се каже, че епицентърът на всичко това твърде често е в тази малка държава, разположена в Западна Европа.
Белгийците дължат на себе си и преди всичко на жертвите да започнат да се примиряват с миналото. Линия може да бъде начертана само след като това е направено.
Но стига белгийският народ все още имаше хора като бившия министър на правосъдието Мелхиор Ватле, който по неизвестна причина през 80-те години на миналия век помилва Марк Дютру, който по това време беше в затвора и по този начин направи делата си възможно на първо място и освен това, тъй като участник и
организатор на детски секс партита беше посочен от жертви , избран в Европейския парламент и аплодиран ентусиазирано, на белгийците не може да се признае правото да теглят черта.
Присъствието на Melchior Wathelet беше отблъскващо дори за евродепутата от SPD Мартин Шулц, който се опита да извади Wathelet от парламента през 1997 г. - без успех.
Дори в Германия човек е завършен като политик, ако извършените педо-криминални деяния са дори само известни, вижте Себастиан Едати.
В Белгия подобни обвинения се смятат за добро възпитание сред елита на страната.
Надявам се, че успях да изясня защо държавата Белгия е идеален биотоп за скрити машинации, подземни мрежи и елитни синдикати.
|